истински
истински значение:
Какво е истински? Който съответства на действителността и фактите.
1. Който съответства на действителността и фактите.
2. Който е неподправен, автентичен и не е имитация.
3. Който действително притежава съществените качества, очаквани от назования човек или предмет.
4. (разговорно) Употребен за усилване — същински, напълно отговарящ на названието или проявен в много висока степен.
5. (наречие) Като наречие: действително, наистина.
- Ударение
- ѝстински
- Част на речта
- прилагателно име, наречие
- Сричкоделение
- ис-тин-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- истински
Примери за използване на истински
- Това е истинската причина за промяната.
- Експертът различи истинската монета от копието.
- Тя се оказа истински приятел в труден момент.
(разговорно)
- Това беше истинска буря от аплодисменти.
- Новината предизвика истински възторг сред зрителите.
(наречие)
- Тя истински се зарадва на новината.
Синоними на истински
Как се пише истински
Употреба
Чести словосъчетания:
- истински приятел
- истинска причина
- истински възторг
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
