казус
казус значение:
Какво е казус? Конкретен случай, който заслужава отделно разглеждане, често заради необичайните си обстоятелства.
1. (книжовно) Конкретен случай, който заслужава отделно разглеждане, често заради необичайните си обстоятелства.
2. (книжовно) Въпрос или затруднение, за които трябва да се намери решение.
3. (право) Съдебен случай със сложни или необичайни обстоятелства.
4. (право) Случайно деяние без вина, при което външната прилика с престъпление не води до наказуемост.
5. (медицина) Необичаен случай на заболяване, представляващ интерес за медицината.
- Ударение
- ка̀зус
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-зус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- казуси
Примери за използване на казус
(книжовно)
- Историците разгледаха казус, който променя хода на събитията.
(книжовно)
- Комисията трябваше да реши сложен казус по договора.
(право)
- Адвокатът подготви защитата си по необичайния казус.
(право)
- В учебника казусът е разгледан като случайно деяние без вина.
(медицина)
- Студентите обсъдиха рядък медицински казус по време на семинара.
Как се пише казус
В израза казус белли думата назовава повод за война, а преносно — повод за спор или разрив в отношенията.
Етимология
Произход:латински
Оригинална дума:casus
Латинската дума означава „случай“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- юридически казус
- медицински казус
- казус белли
Фразеологизми:
- казус белли
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
