Dumite-BG – онлайн речник за българския език

капризен

[kɐˈprizɛn]

капризен значение:

Какво е капризен? Който проявява своенравие, има непостоянни желания и е труден за угоди.

1. (характер) Който проявява своенравие, има непостоянни желания и е труден за угоди.
2. (ботаника/техника) Който изисква специални грижи и внимание; неустойчив към промени в условията.
Ударение
капри́зен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ка-при-зен
Род
мъжки
Мн. число
капризни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на капризен

(характер)
  • Тя стана много капризна и отказваше да се храни.
  • Капризното дете непрекъснато плачеше за нови играчки.
(ботаника/техника)
  • Орхидеята е капризно цвете и изисква точно определена влажност.
  • Старият двигател е капризен през зимата.

Как се пише капризен

Грешни изписвания: капризън, къпризен, капрйзен

Прилагателното име завършва на наставката -ен (м.р. ед.ч.). При образуване на формите, гласната 'е' е непостоянна и изпада в множествено число (капризни), но се запазва в основната форма.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:capricieux
Заета в българския език (вероятно през руски или немски) от френското 'capricieux' или италианското 'capriccioso', произлизащи от 'capriccio' (каприз, прищявка). Коренът се свързва с латинското 'capra' (коза), асоциирайки поведението с подскоците и непредсказуемостта на козата.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • капризно дете
  • капризен характер
  • капризно растение
  • капризно време

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.