сговорчив
[zɡovorˈt͡ʃif]
сговорчив значение:
Какво е сговорчив? Който лесно се съгласява с другите, отстъпчив е и избягва конфликти; с когото лесно се постига разбирателство.
1. (характер) Който лесно се съгласява с другите, отстъпчив е и избягва конфликти; с когото лесно се постига разбирателство.
- Ударение
- сгово'рчив
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сго-вор-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сговорчиви
Примери за използване на сговорчив
(характер)
- Търсим сговорчив колега, който да работи добре в екип.
- Стана по-сговорчив, след като му предложиха повишение.
Антоними на сговорчив
Как се пише сговорчив
Грешни изписвания: зговорчив, сговорчев, сгуворчив, сговурчив, сговорчйв
Думата започва с представаката с-, въпреки че при изговор се чува 'з' поради звукова асимилация пред звучния съгласен 'г'. Наставката е -чив.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сговор
Произлиза от съществителното 'сговор' (разбирателство, съгласие) + наставката за качество '-чив'. Коренът е 'говор' (реч), с представка 'с-' (заедно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сговорчив характер
- сговорчив човек
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
