опърничав
[oˈpɤrnit͡ʃɐf]
опърничав значение:
Какво е опърничав? Който проявява инат, не се съгласява лесно, държи се наопаки и се съпротивлява на чуждо мнение; своенравен.
1. (характер) Който проявява инат, не се съгласява лесно, държи се наопаки и се съпротивлява на чуждо мнение; своенравен.
- Ударение
- опъ́рничав
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-пър-ни-чав
- Род
- мъжки
- Мн. число
- опърничави
Примери за използване на опърничав
(характер)
- Той е много опърничав старец и не слуша ничии съвети.
- Конят беше опърничав и не позволяваше да го яздят.
Синоними на опърничав
Как се пише опърничав
Грешни изписвания: упърничав, опарничав, опърнйчав, опърничъв
Започва с о (представка). Коренът съдържа ъ (пърн-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пърна
Свързва се с диалектния глагол 'пърна' (ритам назад, за животно), или 'опъвам се' (съпротивлявам се). Суфиксът '-ичав' указва склонност към дадено действие или качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опърничав характер
- опърничаво дете
- опърничав кон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
