конспиратор
[konspiˈratɔr]
конспиратор значение:
Какво е конспиратор? Участник в таен заговор срещу властта или срещу определена личност; съзаклятник.
1. (политика / право) Участник в таен заговор срещу властта или срещу определена личност; съзаклятник.
2. (преносно) Човек, който обича тайните и действа прикрито.
- Ударение
- конспира̀тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-спи-ра-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- конспиратори
Примери за използване на конспиратор
(политика / право)
- Полицията разкри групата конспиратори, подготвящи преврат.
- Той действаше като опитен конспиратор, прикривайки следите си.
(преносно)
- Не бъди такъв конспиратор, кажи ни какво намислихте.
Синоними на конспиратор
Антоними на конспиратор
Как се пише конспиратор
Грешни изписвания: консператор, кунспиратор, конспйратор, конспирътор, конспиратур
Пише се с и в корена (от лат. spiro).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:conspirare
От латински 'conspirare' (буквално 'дишам заедно', преносно 'съгласувам се, заговарям') през западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- велик конспиратор
- таен конспиратор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
