критичност
[kriˈtit͡ʃnost]
критичност значение:
Какво е критичност? Склонност към строга преценка, търсене на недостатъци или подлагане на съмнение на факти и твърдения; взискателност.
1. (пряко) Склонност към строга преценка, търсене на недостатъци или подлагане на съмнение на факти и твърдения; взискателност.
2. (преносно) Състояние на изостреност, решителност или опасност; свойството на момент или ситуация да бъде решителен за изхода на нещо.
3. (физика) Състояние на система (напр. ядрен реактор), при което верижната реакция протича с постоянна скорост.
- Ударение
- крити'чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кри-тич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- критичности
Примери за използване на критичност
(пряко)
- Тя проявяваше излишна критичност към работата на колегите си.
- Здравословната критичност е необходима за развитието на науката.
(преносно)
- Поради високата критичност на ситуацията бяха взети спешни мерки.
(физика)
- Реакторът достигна критичност и започна да генерира енергия.
Синоними на критичност
Антоними на критичност
Как се пише критичност
Грешни изписвания: критичнност, крйтичност, критйчност, критичнуст
Думата се пише с едно н. Образувана е от прилагателното критичен + наставката -ост. Тъй като прилагателното в мъжки род не завършва на -нен, при образуването на съществителното не се получава двойно н.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:κριτικός (kritikós)
Думата навлиза в българския език чрез западноевропейски езици или руски. Произлиза от старогръцката дума κριτικός, свързана с κρίνω (krínō) – „отсъждам“, „решавам“, „разделям“. Суфиксът „-ост“ е славянски и образува абстрактно съществително име от прилагателното „критичен“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самокритичност
- прекалена критичност
- праг на критичност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
