кънтеж
[kɐnˈtɛʃ]
кънтеж значение:
Какво е кънтеж? Силен, продължителен и резониращ звук, обикновено от удар на метал или в празно пространство.
1. (общо) Силен, продължителен и резониращ звук, обикновено от удар на метал или в празно пространство.
- Ударение
- кънте'ж
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кън-теж
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кънтежи
Примери за използване на кънтеж
(общо)
- Чу се глухият кънтеж на камбаната.
- Кънтежът от стъпките му отекваше в празния коридор.
Антоними на кънтеж
Как се пише кънтеж
Грешни изписвания: кантеж, кънтеш
Пише се с ъ в корена (променливо я/ъ не е приложимо тук). Завършва на звучна съгласна ж, което се проверява чрез формата за множествено число (кънтежи).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кънтя
Произлиза от старобългарския глагол 'кънтя'. Коренът е звукоподражателен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- метален кънтеж
- глух кънтеж
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
