кънтя
[kɐnˈtʲa]
кънтя значение:
Какво е кънтя? Издавам силен, ясен и продължителен звук (обикновено при удар на метал или в празно пространство); еча.
1. (пряко) Издавам силен, ясен и продължителен звук (обикновено при удар на метал или в празно пространство); еча.
2. (физиология) Усещане за шум в ушите или главата.
- Ударение
- кънтя́
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кън-тя
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на кънтя
(пряко)
- Камбаната кънти над цялото село.
- Гласът му кънти в празната зала.
(физиология)
- Главата ми кънти от силната музика.
- Ушите ми кънтят след концерта.
Как се пише кънтя
Грешни изписвания: кантя
Пише се с ъ в корена. Спряга се по II спрежение (аз кънтя, ти кънтиш, той кънти).
Етимология
Произход:Звукоподражателен произход
Оригинална дума:н/а
Вероятен звукоподражателен произход, имитиращ метален или глух звън. Сравним с латинското cantare (пея) само по звучене, но без пряка етимологична връзка в смисъла на 'пея', а по-скоро на резонанс.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гласът кънти
- земята кънти
- кънти на кухо
Фразеологизми:
- кънти на кухо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
