Dumite-BG – онлайн речник за българския език

линч

[lint͡ʃ]

линч значение:

Какво е линч? Саморазправа на тълпа с човек, заподозрян в престъпление, извършена без съд и присъда, обикновено завършваща със смърт или тежък побой.

1. (общество) Саморазправа на тълпа с човек, заподозрян в престъпление, извършена без съд и присъда, обикновено завършваща със смърт или тежък побой.
Ударение
лѝнч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
линч
Род
мъжки
Мн. число
линчове (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на линч

(общество)
  • Полицията едва спаси крадеца от публичен линч.
  • Законите на Линч са символ на беззаконието.

Синоними на линч

Антоними на линч

Как се пише линч

Грешни изписвания: линдж, лйнч
Думата завършва на беззвучната съгласна ч. Пише се така, както се чува в английския оригинал.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:lynch
От името на американския съдия и плантатор Уилям Линч (William Lynch) или Чарлз Линч, свързвани с практиката на саморазправа без съд и присъда.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • публичен линч
  • медиен линч
  • подлагам на линч

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.