мънкане
[ˈmɤnkɐnɛ]
мънкане значение:
Какво е мънкане? Говорене неясно, тихо и неразбрано; мърморене под носа.
1. (Комуникация) Говорене неясно, тихо и неразбрано; мърморене под носа.
2. (Предиативно) Колебание, неувереност, изразяване на нежелание или търсене на оправдания чрез неясен говор.
- Ударение
- мъ̀нкане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мън-ка-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- мънкания
Примери за използване на мънкане
(Комуникация)
- Спри с това мънкане и кажи ясно какво искаш!
- Чуваше се само някакво досадно мънкане от съседната стая.
(Предиативно)
- Започна едно мънкане, че нямал време и не можел да дойде.
- Не приемам мънкане като отговор.
Антоними на мънкане
Как се пише мънкане
Грешни изписвания: мънкъне, манкане
Пише се с ъ в корена и окончание -е за отглаголни съществителни.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мънкам
Отглаголно съществително от глагола 'мънкам'. Коренът е звукоподражателен (ономатопея), имитиращ неясни звуци, произнасяни със затворена уста.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неясно мънкане
- досадно мънкане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
