навън
навън значение:
Какво е навън? В посока от вътрешността към пространството извън нея.
1. В посока от вътрешността към пространството извън нея.
2. Извън помещение или дом; на открито.
3. (разговорно) В чужбина, извън собствената страна.
4. С посока към външната страна на нещо или изпъкнало извън нея.
5. (преносно) Извън дадена организация, общност или ограничен кръг.
6. (като междуметие) Като възглас: подкана или заповед някой да напусне мястото.
- Ударение
- навъ̀н
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- на-вън
Примери за използване на навън
- Отворих вратата и погледнах навън.
- Децата останаха навън до залез.
(разговорно)
- Фирмата продава част от продукцията си навън.
- Обърни ръкавите с лицето навън.
(преносно)
- Не бива поверителната информация да излиза навън.
(като междуметие)
- „Всички навън!“ — извика пазачът при тревогата.
Синоними на навън
Как се пише навън
Наречието навън се пише слято.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излизам навън
- гледам навън
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
