накрайник
[nɐˈkrajnik]
накрайник значение:
Какво е накрайник? Детайл, приспособление или част, която се поставя в края на уред, тръба, кабел или инструмент, обикновено с цел свързване, предпазване или оформяне на струята/потока.
1. (техника) Детайл, приспособление или част, която се поставя в края на уред, тръба, кабел или инструмент, обикновено с цел свързване, предпазване или оформяне на струята/потока.
- Ударение
- накра̀йник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-край-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- накрайници
Примери за използване на накрайник
(техника)
- Смени накрайника на отвертката, за да развиеш този винт.
- Маркучът имаше специален накрайник за поливане.
Как се пише накрайник
Грешни изписвания: накраиник, нъкрайник, накръйник, накрайнйк
Пише се с й след гласната 'а' в корена край. В множествено число 'к' преминава в 'ц' (накрайници).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:край
Образувана от представка *на-*, корен *край* и наставка *-ник*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- накрайник за ауспух
- кабелен накрайник
- сменяем накрайник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
