нарушител
[nɐruˈʃitɛl]
нарушител значение:
Какво е нарушител? Лице, което не спазва или престъпва закон, правило, наредба или обществен ред.
1. (право) Лице, което не спазва или престъпва закон, правило, наредба или обществен ред.
2. (военно дело) Самолет, кораб или лице, което пресича държавна граница незаконно.
- Ударение
- нарушѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ру-ши-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нарушители
Примери за използване на нарушител
(право)
- Пътна полиция спря нарушителя за превишена скорост.
- Нарушителите на обществения ред ще бъдат глобени.
(военно дело)
- Радарите засякоха въздушен нарушител.
Синоними на нарушител
Антоними на нарушител
Как се пише нарушител
Грешни изписвания: нарошител, нарушитал, нърушител, нарушйтел
Думата се образува с наставката -тел, която винаги се пише с е. В корена се пише у (от руша).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наруша
Произлиза от глагола 'наруша' (счупя, разваля, не спазя) + наставката за деятел '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пътен нарушител
- залавям нарушител
- неизвестен нарушител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
