настоятелност
[nɐstoˈjɐtɛɫnost]
настоятелност значение:
Какво е настоятелност? Качество на човек, който преследва целите си упорито и не се отказва лесно; настойчивост.
1. (Поведение) Качество на човек, който преследва целите си упорито и не се отказва лесно; настойчивост.
- Ударение
- настоя̀телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-сто-я-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на настоятелност
(Поведение)
- Благодарение на своята настоятелност, тя получи стипендията.
- Той звънеше с необичайна настоятелност.
Синоними на настоятелност
Антоними на настоятелност
Как се пише настоятелност
Грешни изписвания: настоятелнозт, настоятелост, нъстоятелност, настуятелност, настоятелнуст
Пише се с я след гласната о (настоявам). Завършва на -телност.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:стоя
От глагола 'настоя' (държа на своето) чрез прилагателното 'настоятелен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голяма настоятелност
- с настоятелност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
