наченка
[ˈnat͡ʃɛnkɐ]
наченка значение:
Какво е наченка? Първоначална проява, зародиш или слаб признак за съществуването или развитието на нещо. Най-често се използва в множествено число.
1. (общо) Първоначална проява, зародиш или слаб признак за съществуването или развитието на нещо. Най-често се използва в множествено число.
- Ударение
- на̀ченка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-чен-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- наченки
Примери за използване на наченка
(общо)
- Имаше наченки на подобрение в състоянието му.
- Това бяха първите наченки на демокрация в страната.
Как се пише наченка
Грешни изписвания: начънка, начинка, нъченка
Думата се пише с е след ч, произлизайки от глагола начена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:начена
Дериват от глагола 'начена' (започна), с наставка '-ка'. Коренът е с праславянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наченки на живот
- наченки на цивилизация
- наченки на съзнание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
