Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неблагочестив

[nɛbɫɐgot͡ʃɛˈstif]

неблагочестив значение:

Какво е неблагочестив? Който не спазва религиозните норми и предписания; лишен от набожност.

1. (религия) Който не спазва религиозните норми и предписания; лишен от набожност.
2. (преносно) Който е морално покварен, нечестив или порочен.
Ударение
неблагочестѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-бла-го-чес-тив
Род
мъжки
Мн. число
неблагочестиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неблагочестив

(религия)
  • Неблагочестивите помисли го отдалечаваха от вярата.
(преносно)
  • Това беше неблагочестив съюз между власт и престъпност.

Как се пише неблагочестив

Грешни изписвания: не благочестив, неблогочестив, неблъгочестив, неблагучестив, неблагочестйв
Прилагателните имена, образувани с отрицателната частица не-, се пишат слято, когато означават едно понятие (противоположно качество).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благочьстивъ
Образувана чрез отрицателната частица 'не-' и прилагателното 'благочестив', което е калка на гръцкото 'eusebes' (благоговеен, набожен). Съставена от корените 'благ' (добър) и 'чест' (почит).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неблагочестив живот
  • неблагочестиви дела

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.