недостойност
[nɛdosˈtɔjnost]
недостойност значение:
Какво е недостойност? Юридически термин, обозначаващ състояние, при което едно лице губи правото си да наследява поради извършване на тежко умишлено престъпление срещу наследодателя или неговите близки.
1. (право) Юридически термин, обозначаващ състояние, при което едно лице губи правото си да наследява поради извършване на тежко умишлено престъпление срещу наследодателя или неговите близки.
2. (общо) Липса на достойнство, заслуги или морални качества; низост.
- Ударение
- недосто'йност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-дос-той-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- недостойности
Примери за използване на недостойност
(право)
- Съдът обяви наследствена недостойност поради опит за убийство на наследодателя.
- Член 3 от Закона за наследството урежда случаите на недостойност.
(общо)
- Неговата постъпка беше проява на крайна недостойност.
- Тя напусна, обидена от проявената недостойност на колегите си.
Антоними на недостойност
Как се пише недостойност
Грешни изписвания: не достойнст, недостоиност, недустойност, недостуйност, недостойнуст
Думата се пише слято (отрицателна частица 'не' пред съществително). Пише се с 'й', а не 'и' преди 'н'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:достоен
Образувано чрез отрицателната частица 'не-', корена 'достоен' и наставката за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наследствена недостойност
- морална недостойност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
