необитаемост
[nɛobitɐˈɛmost]
необитаемост значение:
Какво е необитаемост? Състояние на място, сграда или територия, в която не живеят хора; липса на обитатели.
1. (география/битовизми) Състояние на място, сграда или територия, в която не живеят хора; липса на обитатели.
- Ударение
- необита̀емост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-о-би-та-е-мост
- Род
- женски
- Мн. число
- необитаемости
Примери за използване на необитаемост
(география/битовизми)
- Дългата необитаемост беше нанесла сериозни щети на старата къща.
- Усещането за необитаемост на острова подсилваше мистерията.
Синоними на необитаемост
Антоними на необитаемост
Как се пише необитаемост
Грешни изписвания: не обитаемост, неубитаемост, необйтаемост, необитъемост, необитаемуст
Пише се слято. Основната гласна е о (обитавам), а не у.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обитавам
От прилагателното 'необитаем' (не + обитавам + наставка -ем) и наставката за съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- период на необитаемост
- признаци на необитаемост
- пълна необитаемост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
