Енциклопедия на българския език

оживеност

[oʒiˈvɛnost]

оживеност значение:

Какво е оживеност? Състояние на повишена активност, движение и глъчка на дадено място.

1. (общо) Състояние на повишена активност, движение и глъчка на дадено място.
2. (преносно) Състояние на вътрешна приповдигнатост, емоционална възбуда или бодрост у човек.
Ударение
оживѐност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-жи-ве-ност
Род
женски
Мн. число
оживености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оживеност

(общо)
  • По улиците цареше необичайна оживеност за този късен час.
  • Празничната оживеност обхвана целия град.
(преносно)
  • В погледа ѝ се четеше радостна оживеност.

Антоними на оживеност

Как се пише оживеност

Думата се пише с едно н. В българския език съществителните, образувани от прилагателни с наставка -ен чрез наставката -ост, не удвояват 'н' (оживен -> оживеност).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:жив
Производно от миналото страдателно причастие 'оживен', което идва от глагола 'оживя'. Коренът е 'жив'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голяма оживеност
  • празнична оживеност
  • улична оживеност