неотклонение
[nɛotkloˈnɛniɛ]
неотклонение значение:
Какво е неотклонение? Липса на отклоняване от задължение или местоположение. Най-често се използва в наказателния процес за обозначаване на мерки, които гарантират, че обвиняемият няма да се укрие.
1. (право) Липса на отклоняване от задължение или местоположение. Най-често се използва в наказателния процес за обозначаване на мерки, които гарантират, че обвиняемият няма да се укрие.
2. (техническо) Състояние, при което даден параметър не излиза извън зададените норми или курс (рядка употреба).
- Ударение
- неотклонѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-от-кло-не-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- неотклонения
Примери за използване на неотклонение
(право)
- Съдът определи най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража.
- Адвокатът поиска промяна на мярката за неотклонение в подписка.
(техническо)
- Системата отчете неотклонение от зададената траектория.
Синоними на неотклонение
Антоними на неотклонение
Как се пише неотклонение
Грешни изписвания: неуклонение, не отклонение, неутклонение, неотклунение, неотклоненйе
Думата се пише слято, тъй като е съществително име, образувано с частицата не, което има свое собствено значение (противоположен смисъл на основната дума).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отклонение
Съставна дума от отрицателната частица 'не' и съществителното 'отклонение'. Употребява се почти изключително в юридическата терминология като част от устойчиво словосъчетание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мярка за неотклонение
Фразеологизми:
- мярка за неотклонение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
