непокорност
[nɛpokˈɔrnost]
непокорност значение:
Какво е непокорност? Качество или поведение на човек, който отказва да се подчинява на власт, правила или заповеди; липса на смирение.
1. (пряко) Качество или поведение на човек, който отказва да се подчинява на власт, правила или заповеди; липса на смирение.
- Ударение
- непоко̀рност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-по-кор-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- непокорности (рядко)
Примери за използване на непокорност
(пряко)
- Неговата непокорност му навлече гнева на началниците.
- Тийнейджърската непокорност е естествен етап от растежа.
Синоними на непокорност
Антоними на непокорност
Как се пише непокорност
Грешни изписвания: непокорнос, непокорнозт, непукорност, непокурност, непокорнуст
Абстрактните съществителни от женски род, завършващи на наставката -ост, се пишат с т накрая. При проверка: непокорносТТа.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:покор
Произлиза от прилагателното 'непокорен', образувано с отрицателната частица 'не' и корена 'покор' (свързан с 'коря', 'укор' - първоначално значение на подчинение/наказание). Наставката '-ост' образува абстрактно съществително за качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам непокорност
- гражданска непокорност
- открито непокорност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
