неразлъчен
[nɛrɐzˈɫət͡ʃɛn]
неразлъчен значение:
Какво е неразлъчен? Който не се отделя от някого или нещо; постоянно заедно с друг.
1. (пряко) Който не се отделя от някого или нещо; постоянно заедно с друг.
- Ударение
- неразлъ̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-раз-лъ-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неразлъчни
Примери за използване на неразлъчен
(пряко)
- Двете кучета бяха неразлъчни приятели.
- Книгата беше негов неразлъчен спътник по време на пътуването.
Антоними на неразлъчен
Как се пише неразлъчен
Грешни изписвания: неразлачен, неръзлъчен
Пише се с 'ъ' в корена (-лъч-). Проверка: думата 'лъча' (отделям).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:разлъка
Образувана от представките 'не-' и 'раз-', и корена 'лъч' (от 'лъча' – отделям). Свързана с думата 'разлъка' (раздяла).
Употреба
Чести словосъчетания:
- неразлъчни приятели
- неразлъчен спътник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
