обезсърчаване
[obɛssɐrˈt͡ʃavɐnɛ]
обезсърчаване значение:
Какво е обезсърчаване? Действие или процес на лишаване от увереност, надежда, кураж или желание за действие.
1. (психология) Действие или процес на лишаване от увереност, надежда, кураж или желание за действие.
- Ударение
- обезсърча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-без-сър-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обезсърчавания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на обезсърчаване
(психология)
- Честите критики доведоха до пълно обезсърчаване на ученика.
- Целта на врага беше всяването на паника и обезсърчаване на армията.
Синоними на обезсърчаване
Антоними на обезсърчаване
Как се пише обезсърчаване
Грешни изписвания: обесърчаване, обезсърчавъне, убезсърчаване, обезсарчаване, обезсърчъване
Пише се с зс. Представката е обез-, а коренът започва със с. При изговор се чува дълго 'с', но морфологичният правопис изисква пазене на звучния съгласен в представката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сърце
От глагола 'обезсърчавам'. Представка 'обез-' (лишаване от нещо) + корен 'сърц-' (сърце - в преносен смисъл на кураж, смелост).
Употреба
Чести словосъчетания:
- чувство на обезсърчаване
- опит за обезсърчаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
