обикновен
[obiknoˈvɛn]
обикновен значение:
Какво е обикновен? Който не се отличава с никакви особени качества; прост, посредствен, среден.
1. (пряко) Който не се отличава с никакви особени качества; прост, посредствен, среден.
2. (пряко) Който се среща често; присъщ на мнозинството или на обичая.
- Ударение
- обикнове'н
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-бик-но-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обикновени
Примери за използване на обикновен
(пряко)
- Това беше съвсем обикновен ден, без никакви изненади.
- Той е обикновен човек от народа.
(пряко)
- Обикновеното право в миналото е регулирало отношенията в рода.
- Грипът е обикновено заболяване през зимата.
Синоними на обикновен
Антоними на обикновен
Как се пише обикновен
Грешни изписвания: обикновен, убикновен, обйкновен, обикнувен
Думата се пише с н (не с двойно н) в формата за мъжки род единствено число. В формите за женски и среден род, както и в множествено число, н също остава единично (обикновена, обикновено, обикновени), тъй като наставката е -ен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обикнѫти
Произлиза от старобългарския глагол 'обикнѫти' (свиквам), който е свързан с корена 'ук-' (уча, наука). Развитието на значението преминава през 'нещо, с което сме свикнали' до 'често срещан' и 'нормален'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обикновен човек
- обикновен ден
- обикновена дроб
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
