обичаен
[obiˈt͡ʃaɛn]
обичаен значение:
Какво е обичаен? Който се среща често, който е установен по навик или традиция; нормален за дадени обстоятелства.
1. (общо) Който се среща често, който е установен по навик или традиция; нормален за дадени обстоятелства.
- Ударение
- обича'ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-би-ча-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обичайни
Примери за използване на обичаен
(общо)
- Това беше обичаен работен ден без изненади.
- Закъсненията станаха нещо обичайно за този влак.
Синоними на обичаен
Антоними на обичаен
Как се пише обичаен
Грешни изписвания: обичаин, убичаен, обйчаен, обичъен
Прилагателното се пише с о в началото. Съдържа непостоянно е (обичаен), което изпада в женски/среден род и множествено число (обичайна, обичайни), като 'й' се появява пред гласна или в края на основата преди окончанията.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обичай
Произлиза от съществителното 'обичай', което идва от глагола 'обвиквам' (свиквам). Коренът е свързан със старобългарското 'обичаи'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обичаен заподозрян
- обичайна практика
- обичаен ритъм
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
