обладание
[obɫaˈdanijɛ]
обладание значение:
Какво е обладание? Процес на овладяване, пълно подчиняване или притежаване на нещо или някого.
1. (Книжовен/Остарял) Процес на овладяване, пълно подчиняване или притежаване на нещо или някого.
2. (Психология/Окултизъм) Състояние, при което човек е изцяло подвластен на силна страст, идея или (в религиозен контекст) на външна духовна сила.
- Ударение
- облада̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ла-да-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- обладания
Примери за използване на обладание
(Книжовен/Остарял)
- Стремежът му към обладание на абсолютната власт го погуби.
(Психология/Окултизъм)
- Той бе в състояние на пълно обладание от демонични сили, според екзорсиста.
- В момент на творческо обладание художникът завърши картината за една нощ.
Синоними на обладание
Антоними на обладание
Как се пише обладание
Грешни изписвания: обладаване, убладание, облъдание, обладъние, обладанйе
Коренът е '-влад-', но в тази форма се среща като '-блад-' поради исторически звукови промени (вметване на 'о' и промяна на корена).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обладаниѥ
От глагола 'обладати' (владея, притежавам). Свързано с корена 'влад' (власт).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дяволско обладание
- духовно обладание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
