обожател
[oboˈʒatɛl]
обожател значение:
Какво е обожател? Човек, който изпитва силно увлечение, любов или преклонение към някого (най-често към жена или известна личност).
1. (пряко) Човек, който изпитва силно увлечение, любов или преклонение към някого (най-често към жена или известна личност).
- Ударение
- обожа̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бо-жа-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обожатели
Примери за използване на обожател
(пряко)
- Тя имаше много обожатели, които постоянно ѝ изпращаха цветя.
- Тайният обожател остави бележка на вратата ѝ.
Как се пише обожател
Грешни изписвания: обожатеу, убожател, обужател, обожътел
Пише се с две о и завършва на -тел.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бог / обожавам
Производна дума от глагола 'обожавам', който е калка (вероятно от френски 'adorer') или семантично развитие от корена 'бог' – да почиташ някого като божество. Наставката '-тел' означава вършител на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- таен обожател
- многобройни обожатели
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
