одухотворение
[oduxotvoˈrɛniɛ]
одухотворение значение:
Какво е одухотворение? Вдъхване на живот, душа или човешки качества на предмети, природни явления или абстрактни понятия (персонификация).
1. (литература / изкуство) Вдъхване на живот, душа или човешки качества на предмети, природни явления или абстрактни понятия (персонификация).
2. (психология / духовност) Състояние на висш духовен подем, извисеност и облагородяване; проникване на дух и смисъл в материята.
- Ударение
- одухотворѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ду-хо-тво-ре-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- одухотворения
Примери за използване на одухотворение
(литература / изкуство)
- В творбите си поетът постига пълно одухотворение на природата.
- Това е класически пример за одухотворение на природните стихии.
(психология / духовност)
- Лицето ѝ излъчваше странно одухотворение и спокойствие.
- Музиката донесе момент на одухотворение за публиката.
Синоними на одухотворение
Антоними на одухотворение
Как се пише одухотворение
Грешни изписвания: удухотворение, одохотворение, одухутворение, одухотвурение, одухотворенйе
Пише се с о в началото (представка о-) и съединителна гласна о (дух-о-творение).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дух + творя
Сложна дума, образувана на домашна почва (или като калка) от корените 'дух' и 'творя' с представка 'о-' и наставка '-ение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно одухотворение
- поетично одухотворение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
