окончание
окончание значение:
Какво е окончание? Изменяема крайна част на думата, чрез която се образуват форми с различни граматични значения.
1. (граматика) Изменяема крайна част на думата, чрез която се образуват форми с различни граматични значения.
2. (за дума или име) Крайна част или завършек на дума.
3. (остаряло, книжовно) Завършване или довеждане на нещо до край.
4. (анатомия) Крайно образувание на нервна клетка, което приема или предава информация.
- Ударение
- оконча̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-кон-ча-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- окончания
Примери за използване на окончание
(граматика)
- Във формата „книги“ окончанието е „-и“.
- Учениците определят личното окончание на глагола.
(за дума или име)
- Фамилията има типично българско окончание.
(остаряло, книжовно)
- След окончанието на курса учениците се завърнали у дома.
(анатомия)
- Кожата съдържа множество нервни окончания.
Синоними на окончание
Как се пише окончание
Употреба
Чести словосъчетания:
- нулево окончание
- падежно окончание
- лично окончание
- нервно окончание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
