Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опекун

[opɛˈkun]

опекун значение:

Какво е опекун? Лице, натоварено със законна грижа и отговорност за малолетен или за лице, поставено под запрещение, както и за управлението на неговото имущество.

1. (право) Лице, натоварено със законна грижа и отговорност за малолетен или за лице, поставено под запрещение, както и за управлението на неговото имущество.
2. (преносно) Човек, който прекалено напътства, контролира или покровителства някого.
Ударение
опеку̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-пе-кун
Род
мъжки
Мн. число
опекуни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опекун

(право)
  • След смъртта на родителите му, чичо му стана негов законен опекун.
(преносно)
  • Тя не искаше опекун в работата си, а партньор.

Как се пише опекун

Грешни изписвания: упекун, опикун, опекон
Думата се пише с о в началото и е във втората сричка. Проверката може да се направи чрез руския оригинал или сродната дума опека.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:опекун
Заемка от руски език, произлизаща от глагола 'опекать' (грижа се за някого, наставлявам). Коренът е сродни с 'пека' (грижа се, печал се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • законен опекун
  • назначавам опекун

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.