Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опровергаване

[oprovɛrˈɡavanɛ]

опровергаване значение:

Какво е опровергаване? Процесът на доказване на неистинността или несъстоятелността на твърдение, теория, обвинение или слух.

1. (общо) Процесът на доказване на неистинността или несъстоятелността на твърдение, теория, обвинение или слух.
Ударение
опроверга̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
оп-ро-вер-га-ва-не
Род
среден
Мн. число
опровергавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опровергаване

(общо)
  • Адвокатът се зае с опровергаване на представените доказателства.
  • Изявлението беше насочено към опровергаване на медийните спекулации.

Антоними на опровергаване

Как се пише опровергаване

Грешни изписвания: опровержение, упровергаване, опрувергаване, опровергъване, опровергавъне
Думата се пише с начално о (представка о-) и корен -проверг-. Да не се бърка със съществителното 'опровержение', което е резултатът, докато 'опровергаване' е процесът.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:опровергать
Отглаголно съществително от 'опровергавам'. Заемка или влияние от руския глагол 'опровергать', който е свързан със стария корен 'върг-' (хвърлям, отхвърлям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно опровергаване
  • категорично опровергаване
  • опровергаване на слухове

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.