опустяване
[opʊˈsʲtʲavɐnɛ]
опустяване значение:
Какво е опустяване? Процесът, при който дадено място става безлюдно, празно или изоставено от обитателите си.
1. (общо) Процесът, при който дадено място става безлюдно, празно или изоставено от обитателите си.
2. (преносно) Състояние на вътрешна празнота, липса на емоции или смисъл; самота.
- Ударение
- опустя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пус-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- опустявания
Примери за използване на опустяване
(общо)
- Опустяването на селата е сериозен демографски проблем.
- След края на сезона се усещаше тъжното опустяване на курорта.
(преносно)
- След заминаването ѝ той почувства пълно опустяване в душата си.
Синоними на опустяване
Как се пише опустяване
Грешни изписвания: опостяване, опустява не, упустяване, опустявъне
Думата се пише с у в корена (от пуст). Променливото я се запазва, тъй като след него не следва мека сричка или ж/ч/ш.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поустъ
Произлиза от прилагателното 'пуст' (празен, лишен от живот), което води началото си от праславянския корен *pustъ. Формата е отглаголно съществително от глагола 'опустявам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- демографско опустяване
- пълно опустяване
- постепенно опустяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
