Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ореол

[orɛˈɔl]

ореол значение:

Какво е ореол? Сияние във формата на кръг около главата на светци в икони и религиозни картини; нимб.

1. (религия/изкуство) Сияние във формата на кръг около главата на светци в икони и религиозни картини; нимб.
2. (преносно) Слава, величие или почит, с които е обкръжена дадена личност в очите на другите.
3. (физика) Светъл кръг около източник на светлина (слънце, луна, лампа) в мъглива атмосфера.
Ударение
орео̀л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ре-ол
Род
мъжки
Мн. число
ореоли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ореол

(религия/изкуство)
  • Светецът беше изобразен със златен ореол.
  • Лицето на Мадоната беше обградено от светъл ореол.
(преносно)
  • Той загуби ореола си на непобедим лидер.
  • Около името му витаеше ореол на мъченик.
(физика)
  • Около луната се виждаше мъглив ореол.

Антоними на ореол

Как се пише ореол

Грешни изписвания: ореул, уриол, уреол
Думата се пише с две о-та: ореол.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:aureolus
От латинското 'aureolus' (златен), умалително на 'aurum' (злато), преминало през френския 'auréole'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ореол на слава
  • златен ореол
  • загубвам ореола си

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.