орисване
[oˈrisvɐnɛ]
орисване значение:
Какво е орисване? Ритуално действие или процес на предричане и определяне на жизнения път и съдбата на човек (най-често новородено) от свръхестествени сили.
1. (етнология / фолклор) Ритуално действие или процес на предричане и определяне на жизнения път и съдбата на човек (най-често новородено) от свръхестествени сили.
2. (преносно) Определяне на бъдещо развитие или край на нещо; предопределяне.
- Ударение
- орѝсване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-рис-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- орисвания
Примери за използване на орисване
(етнология / фолклор)
- Орисването на третата вечер след раждането е важен момент в народните вярвания.
- Бабата разказа легенда за орисването на царския син.
(преносно)
- Това решение беше началото на орисването на фирмата към фалит.
Синоними на орисване
Как се пише орисване
Грешни изписвания: орисвани, урисване, орйсване, орисвъне
Думата е отглаголно съществително и завършва на -не. В края на думата се пише е, а не и.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ὁρίζω (horízō)
Произлиза от глагола 'орисвам', който е заемка от гръцкото 'orizo' (определям, поставям граници), преминало през съществителното 'орисия' (съдба, предопределение). В българския фолклор се свързва с митичните същества 'орисници', които определят съдбата на новороденото.
Употреба
Чести словосъчетания:
- орисване на дете
- тъжно орисване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
