основателен
[ɔs.nɔˈva.tɛ.lɛn]
основателен значение:
Какво е основателен? Който се опира на факти, доказателства или здрав разум; който има сериозно основание.
1. (общо) Който се опира на факти, доказателства или здрав разум; който има сериозно основание.
- Ударение
- основа'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ос-но-ва-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- основателни
Примери за използване на основателен
(общо)
- Съдът прие иска като напълно основателен.
- Имаме основателни причини да се съмняваме в успеха на проекта.
Синоними на основателен
Антоними на основателен
Как се пише основателен
Грешни изписвания: уснователен, оснувателен, основътелен
Думата се пише с о в началото (корен основ-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:основа
Произлиза от съществителното 'основа' + наставка '-телен'. Означава нещо, което има здрава основа.
Употреба
Чести словосъчетания:
- основателна причина
- основателен иск
- основателно съмнение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
