основателен
основателен значение:
Който има основания; мотивиран, разумен.
Основа̀телна, основа̀телно, мн. основа̀телни, прил.
Основа̀телна, основа̀телно, мн. основа̀телни, прил.
- Мотивиран от логически или морални причини;
- Разумен и обоснован в своите действия или решения;
- Има солидни основания или доказателства;
Примери за използване на основателен
- Той е основателен човек, който винаги се старае да бъде обективен.
- Основателните му аргументи убедиха всички.
- Това е основателно решение, което ще има положителни последствия.
Синоними на основателен
Как се пише основателен
Грешни изписвания: основателин, основатилен, основатилин, оснувателен, оснувателин, оснуватилен, оснуватилин, уснователен, уснователин, усноватилен, усноватилин, уснувателен, уснувателин, уснуватилен, уснуватилин, основътелен