отстъпителен
[otstɐˈpitɛlɛn]
отстъпителен значение:
Какво е отстъпителен? Който изразява отстъпка (противоречие на очакването спрямо главното действие); консесивен.
1. (граматика) Който изразява отстъпка (противоречие на очакването спрямо главното действие); консесивен.
2. (общо) Който е свързан с правене на отстъпки, компромиси или отказ от права/позиции.
- Ударение
- отстъпѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- от-стъ-пи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отстъпителни
Примери за използване на отстъпителен
(граматика)
- В изречението 'Макар че валеше, ние излязохме', първата част е подчинено отстъпително изречение.
- Отстъпителният съюз 'въпреки че' свързва двете пропозиции.
(общо)
- Тонът на преговарящите стана по-мек и отстъпителен.
- Подписаха отстъпителен договор за територията.
Синоними на отстъпителен
Антоними на отстъпителен
Как се пише отстъпителен
Грешни изписвания: отстъпателен, утстъпителен, отстапителен, отстъпйтелен
Пише се с 'и' в суфикса '-ителен', тъй като произлиза от глагола 'отстъпи' (свършен вид, II спрежение).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отъстѫпити
Произлиза от глагола 'отстъпя' (да се върна назад, да се откажа) + наставка '-телен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отстъпително изречение
- отстъпителен съюз
- отстъпително поведение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
