отстъпчив
[otˈstɤpt͡ʃif]
отстъпчив значение:
Какво е отстъпчив? Който лесно се съгласява с чуждо мнение, склонен е да прави компромиси и не упорства излишно.
1. (характер) Който лесно се съгласява с чуждо мнение, склонен е да прави компромиси и не упорства излишно.
- Ударение
- отстъ̀пчив
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- от-стъп-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отстъпчиви
Примери за използване на отстъпчив
(характер)
- Той е мек и отстъпчив човек, с когото лесно се работи.
- Трябва да бъдеш по-отстъпчив в преговорите, ако искаш да постигнеш успех.
Синоними на отстъпчив
Антоними на отстъпчив
Как се пише отстъпчив
Грешни изписвания: одстъпчив, отстъпчиф, утстъпчив, отстапчив, отстъпчйв
Представката е от- (не од-), а наставката е -чив. При съгласуване по звучност се чува 'ф' накрая, но се пише в (проверка: отстъпчиви).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отстъпя
Произлиза от глагола 'отстъпя' + наставката за качество '-чив'. Самият глагол е образуван от представка 'от-' и корен 'стъп' (стъпвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- отстъпчив характер
- отстъпчив човек
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
