пленяване
[plɛˈnjavɐnɛ]
пленяване значение:
Какво е пленяване? Действието по хващане на противник в плен; лишаване от свобода по време на война или конфликт.
1. (военно дело) Действието по хващане на противник в плен; лишаване от свобода по време на война или конфликт.
2. (преносно) Силно впечатляване, очароване или завладяване на нечие внимание и чувства.
- Ударение
- пленя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пле-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пленявания
Примери за използване на пленяване
(военно дело)
- Пленяването на вражеския генерал беше повратна точка във войната.
- Операцията завърши с пленяване на голямо количество оръжие.
(преносно)
- Пленяването на публиката стана още с първите акорди на песента.
- Това беше мигновено пленяване на сърцето му.
Синоними на пленяване
Антоними на пленяване
Как се пише пленяване
Грешни изписвания: пленйаване, плиняване, пленявъне
Коренът се пише с е (плен). Гласната в наставката е я (променливо я), тъй като е под ударение и след нея няма мека сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пленъ (plěnъ)
От старобългарското 'пленъ' (плячка, плен). Развива се в две основни значения: физическо залавяне и емоционално завладяване.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
