покоен
[poˈkɔɛn]
покоен значение:
Какво е покоен? Който е починал, мъртъв; за когото се говори след смъртта му с уважение.
1. (пряко) Който е починал, мъртъв; за когото се говори след смъртта му с уважение.
2. (поетично) Който се намира в състояние на пълен покой, тих, безмълвен (остаряла употреба).
- Ударение
- поко̀ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-ко-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- покойни
Примери за използване на покоен
(пряко)
- Покойният ми дядо беше строител.
- Тя често споменаваше името на покойния си съпруг.
(поетично)
- Нощта бе покойна и тиха.
Как се пише покоен
Грешни изписвания: покоин, пукоен, покуен
Прилагателното име се пише с променливо я (покоят), но в основна форма е с е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покои
Произлиза от старобългарската дума 'покои', свързана с корена за 'почивка', 'мир', 'смърт'. Връзка с праславянското *pokojь.
Употреба
Чести словосъчетания:
- покойният президент
- покоен баща
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
