покой
[poˈkɔj]
покой значение:
Какво е покой? Състояние на пълна неподвижност, липса на движение или шум; тишина и спокойствие.
1. (общо) Състояние на пълна неподвижност, липса на движение или шум; тишина и спокойствие.
2. (физика) Състояние на материята, при което тя не променя положението си спрямо дадена отправна система.
3. (преносно) Смърт; състояние на несъществуване на жизнени функции (често се използва евфемистично).
- Ударение
- поко̀й
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-кой
- Род
- мъжки
- Мн. число
- покои (архаично за стаи/жилище, иначе обикновено само ед.ч.)
Примери за използване на покой
(общо)
- Езерото беше застинало в пълен покой.
- Тя се нуждаеше от тишина и покой, за да се възстанови.
(физика)
- Законът за инерцията гласи, че всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно праволинейно движение.
(преносно)
- Бог да го прости, нека почива в покой.
Синоними на покой
Как се пише покой
Грешни изписвания: пукой, покуй
Думата се пише с о в първата сричка, въпреки че при изговор ударението пада на втората и 'о'-то се редуцира към 'у'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покои
Старобългарска дума, произлизаща от праславянския корен *pokojь. Свързана е с глагола 'почивам' и корена *kъj- (както в 'почивка'). Първоначалното значение е свързано с липса на движение, състояние на мир.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вечен покой
- душевен покой
- състояние на покой
- нарушавам покоя
Фразеологизми:
- не ми дава покой
- намерил вечен покой
- оставям на покой
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
