полуумен
[poluˈumɛn]
полуумен значение:
Какво е полуумен? Който е глупав, с ограничени умствени способности или се държи неадекватно.
1. (обидно) Който е глупав, с ограничени умствени способности или се държи неадекватно.
- Ударение
- полуу́мен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-лу-у-мен
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- полуумни
Примери за използване на полуумен
(обидно)
- Не обръщай внимание на този полуумен човек.
- Само някой полуумен би постъпил така рисковано.
Антоними на полуумен
Как се пише полуумен
Грешни изписвания: полоумен, пулуумен, полуомен
Думата се пише слято с две у - едното е от представката полу-, а другото от корена ум.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум
От 'полу-' + 'ум' + наставка '-ен'. Буквално 'с половин ум'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
