Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пошлост

[ˈpɔʃ.lost]

пошлост значение:

Какво е пошлост? Проява на лош вкус, вулгарност, бездуховност или тривиалност; липса на висши естетически или морални качества.

1. (естетика / етика) Проява на лош вкус, вулгарност, бездуховност или тривиалност; липса на висши естетически или морални качества.
Ударение
по̀шлост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пош-лост
Род
женски
Мн. число
пошлости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пошлост

(естетика / етика)
  • Пиесата беше критикувана заради своята пошлост и липса на оригинален сюжет.
  • Тя не понасяше пошлостта в човешките отношения.

Как се пише пошлост

Грешни изписвания: пошлоз, пошлос, пушлост, пошлуст
Думата завършва на звучна съгласна група -ст. При проверка с членуване (пошлостта) се чува ясно 'т'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:пошлость
Заемка от руския език. Първоначалното значение на корена е 'старинен, обичаен', което еволюира към 'изтъркан', а по-късно към 'банален, вулгарен, низък'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • откровена пошлост
  • граничи с пошлост

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.