Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пошушване

[poˈʃuʃvɐnɛ]

пошушване значение:

Какво е пошушване? Тихо казване на нещо, шепнене, обикновено с цел споделяне на тайна или дискретна информация.

1. (разговорно) Тихо казване на нещо, шепнене, обикновено с цел споделяне на тайна или дискретна информация.
Ударение
пошýшване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-шуш-ва-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
пошушвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пошушване

(разговорно)
  • След кратко пошушване в ъгъла, двамата се разсмяха.
  • Тя се наведе за бързо пошушване в ухото му.

Синоними на пошушване

Антоними на пошушване

Как се пише пошушване

Грешни изписвания: пошушванйе, пушушване, пошошване, пошушвъне
Пише се с у и ш.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:шушна
От глагола *шушна* / *шушукам*. Звукоподражателен корен, имитиращ шепот.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.