провикване
[proˈvikvɐnɛ]
провикване значение:
Какво е провикване? Действието по глагола провиквам се; изпускане на силен глас, вик или обръщение към някого от разстояние.
1. (пряко) Действието по глагола провиквам се; изпускане на силен глас, вик или обръщение към някого от разстояние.
- Ударение
- провѝкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-вик-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- провиквания
Примери за използване на провикване
(пряко)
- Внезапното провикване на пазача стресна децата.
- Чу се провикване откъм гората, което наподобяваше зов за помощ.
Синоними на провикване
Как се пише провикване
Грешни изписвания: провиквани, прувикване, провйкване, провиквъне
Думата се изписва с -е в края, тъй като е съществително име от среден род, образувано с наставката -не.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:провиквам се
Отглаголно съществително име от глагола 'провиквам се' (свършен вид 'провикна се'). Съставено от префикс 'про-', корен 'вик' и наставка '-ване'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно провикване
- внезапно провикване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
