праведник
[ˈpravɛdnik]
праведник значение:
Какво е праведник? Човек, който живее безгрешно, честно и справедливо, спазвайки стриктно религиозните и нравствени закони.
1. (религия/морал) Човек, който живее безгрешно, честно и справедливо, спазвайки стриктно религиозните и нравствени закони.
- Ударение
- пра̀ведник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пра-вед-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- праведници
Примери за използване на праведник
(религия/морал)
- Той живееше като праведник, помагайки на бедните и никога не лъжеше.
- Сънят на праведника (фразеологизъм).
Синоними на праведник
Как се пише праведник
Грешни изписвания: правидник, пръведник, праведнйк
Пише се с е в наставката -ед- (от старобългарски корен), а не с и.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правьда
Свързано с 'правда', 'право'. Човек, който живее според правдата (божия закон или моралния кодекс).
Употреба
Фразеологизми:
- Спя с съня на праведника
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
