придихание
[pridiˈxaniɛ]
придихание значение:
Какво е придихание? Допълнителен издишен поток въздух при изговарянето на определен звук (аспирация).
1. (лингвистика) Допълнителен издишен поток въздух при изговарянето на определен звук (аспирация).
2. (преносно) Израз на силно вълнение, благоговение, страхопочитание или нежност при говорене.
- Ударение
- придиха̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-ди-ха-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- придихания
Примери за използване на придихание
(лингвистика)
- В старогръцкия език е имало знаци за силно и слабо придихание.
- Този съгласен звук се произнася с леко придихание.
(преносно)
- Тя говореше за своя учител с придихание.
- Публиката слушаше с придихание изпълнението на пианиста.
Синоними на придихание
Антоними на придихание
Как се пише придихание
Грешни изписвания: предихание, придехание, прйдихание, придйхание, придихъние, придиханйе
Пише се с и в представката (при-) и и в корена (-дих-). Формата идва от 'дишам/дъх'.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:придыхание
Заемка от руски език, където е калка от гръцки (аспирация). Съставена от представка 'при-' и корен, свързан с 'дъх', 'дишам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слушам с придихание
- говоря с придихание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
