проницателен
[pronit͡sˈatɛlɛn]
проницателен значение:
Какво е проницателен? Който притежава остра наблюдателност и умение да вниква в същността на нещата; досетлив, остроумен.
1. (преносно) Който притежава остра наблюдателност и умение да вниква в същността на нещата; досетлив, остроумен.
- Ударение
- проница'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- про-ни-ца-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- проницателни
Примери за използване на проницателен
(преносно)
- Тя хвърли проницателен поглед към събеседника си и веднага разбра, че той лъже.
- Проницателен анализ на политическата обстановка.
Синоними на проницателен
Антоними на проницателен
Как се пише проницателен
Грешни изписвания: пронизателен, пронецателен, пруницателен, пронйцателен, проницътелен
Пише се с ц (от проницавам/прониквам), а не със 'з'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:проницати
От старобългарския глагол 'проницати' (прониквам), свързан с корена 'ник-' (никна, прониквам). Означава способност да се вижда в дълбочина.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проницателен ум
- проницателен поглед
- проницателен читател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
