пуста
[pustɐ]
пуста значение:
Какво е пуста? В който няма хора или обитатели; необитаем, безлюден.
1. (пряко) В който няма хора или обитатели; необитаем, безлюден.
2. (пряко) В който няма нищо; празен.
3. (разговорно) Емоционален епитет за изразяване на недоволство, яд или съжаление към обекта (проклет, пусти да остане).
- Ударение
- пу̀ст / пу̀ста
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пус-та
- Род
- женски
- Мн. число
- пусти
Примери за използване на пуста
(пряко)
- Вървяха по пуста улица в късния час.
- Къщата стоеше пуста от години.
(пряко)
- Кутията се оказа пуста.
(разговорно)
- Пуста да остане тази работа, умори ме!
- Ех, пуста младост, къде отлетя?
Как се пише пуста
Грешни изписвания: поста
Пише се с у. Думата е форма за женски род на прилагателното пуст.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поустъ
Общославянски корен със значение на 'празен, изоставен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пуста земя
- пуста надежда
Фразеологизми:
- пустата му работа
- на пуста глава
- пусто и празно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
