пънкам
['pɤŋkɐm]
пънкам значение:
Какво е пънкам? Издавам тихи, жални звуци; хленча, мрънкам или се оплаквам тихо и досадно.
1. (разговорно) Издавам тихи, жални звуци; хленча, мрънкам или се оплаквам тихо и досадно.
- Ударение
- пъ̀нкам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- пън-кам
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на пънкам
(разговорно)
- Спри да пънкаш за глупости, ами се захващай за работа.
- Детето цяла вечер пънка, защото го болеше зъб.
Как се пише пънкам
Грешни изписвания: пъшкам, панкам, пънкъм
Думата се пише с ъ в корена (под ударение). Да не се бърка с 'пъшкам' (дишам тежко), въпреки смисловата близост.
Етимология
Произход:Български диалекти
Оригинална дума:звукоподражателен корен
Вероятно звукоподражателен произход, сродна с 'пъшкам' и 'мънкам'. Среща се в диалекти и разговорна реч със значение на издаване на тихи, жални звуци или негодувание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пънкам постоянно
- пънкам под носа си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
